НЕНАВИСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНА̀ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който буди, предизвиква ненавист; омразен. Обещавай на населението .. направа на пътищата му .. и изпъдването на някой ненавистен нему чиновник. Ив. Вазов, Съч. VI, 187. Биват дни, в които аз съм готов да убия себе си и да прекратя живота си, който отдавна вече ми е станал ненавистен. Л. Каравелов, Съч. IV, 238. Ненавистен враг. Ненавистен политически режим.

2. Който изразява ненавист; омразен. — Е, какво искаш, ..? Ако отиваш, пръждосвай се по-скоро! — извика Милю, като устрели с ненавистен поглед момъка. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. След минаванието на русите в земята ни, първата грижа на нашите тук българе била да са настанят колкото могат по-добре в реда на онези, които ще управляват мястото .. Оттука многочислени интриги, омрази и клевети, ненавистни хули и обвинения. АНГ I, 719.