НЕНАДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНА̀ДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ненадеен, неочакван. Смишляват [неволите] ни, подсещат ни, че един дял от труда и от неговите плодове требува да сметваме и да чуваме за ненадани потреби и за нужда. Лет., 1873, 213. Като взел перото в ръката, като че ненадана сила избликнала в душата му, сепнал се и отказал да подпише. К. Величков, ПССъч. I, 60. Се се на Бога молила, / а Бога не пофулила. / Даде ѝ Господ даде ѝ, / даде ѝ сина ненадан. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 73.