НЕНАДЕЖДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАДЀЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. На когото не може да се разчита, на когото не се възлагат надежди. Богът на случайността, комуто се кланях по това време, бе твърде ненадежден и капризен бог, каквито впрочем са всички създадени от хората богове. СбЗР, 387. Да не разберат само, че ти в разговори с мене разузнаваш нещо, с мене, един съвсем ненадежден за Формоза човек! Ще станат подозрителни и неотстъпчиви. Й. Вълчев, СКН, 308. В разгара на военните действия [в Париж в 1871] Комуната била принудена да сменя своите ненадеждни главнокомандуващи. Ист. Х кл, 122.

2. Който не вдъхва сигурност, увереност. Единственото място, дето мога да се скрия, е ъгълчето зад прашната тъмнозелена завеса на прозореца. Съвсем ненадеждно скривалище, но друго няма. Б. Райнов, ГН, 62. — Но пази се, синко, от тая подпора — народната любов — ти знаеш колко ненадеждна е тя... Тя е по-чуплива от една суха върбова клечка и по-непостоянна от мартинско време... Ив. Вазов, Съч. ХIV, 21. Те пристигнали в гр. Ормуз, откъдето по море венецианците искали да достигнат Индия и Китай. Обаче корабите им се сторили ненадеждни и те свърнали по суша на север към гр. Керман. К, 1963, кн. 1, 44. Оставаше едно средство на Англия: да има едно обяснение в Петербург, средство ненадеждно, което не можеше освен да извади наяве нейното пълно поражение. С. Радев, ССБ II, 231.

3. Който не вдъхва надежда за успешен изход, за успешно осъществяване; безнадежден. На Иван тази работа се стори ненадеждна — беше забелязал: намесят ли се владици и търговци, дори цял Букурещ, цял Брашов да пуснат милостиня, не ще стигне тя до бежанците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 326.