НЕНАДЀЙНО

НЕНАДЀЙНО нареч. Без да се очаква; неочаквано, внезапно, изненадващо. Като мина мостчето над воденичарската вада и излезе на по-широко, иззад големия дънер на една стара върба ненадейно изскочи Еньо и я пресрещна. Елин Пелин, Съч. III, 103. На сутринта цялото село се залови да чисти снега .. Едни познали, че времето така ненадейно ще се развали, по петлите, други — по котката. К. Петканов, Х, 105. Един от сенебирските братя, по-старият Петър, .. умря ненадейно. Умря от нищо: ужили го пчела .. Но той се поду, посиня и за ден-два умря. Й. Йовков, ВАХ, 140. Избяга ми кучето .. Изчезна ненадейно, тъй както ненадейно го бях намерил — една вечер до вратата. Д. Дублев, ПП, 7.

Списък на думите по буква