НЕНАДЀЙНОСТ

НЕНАДЀЙНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от ненадеен; неочакваност. Днешната негова мисъл, която го уплаши със своята ненадейност, и после думите на баба Митана се явиха пак и го развълнуваха издъно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 144. Той ми хвърля един от късите си бързи погледи, безучастни, но смущаващи със своята ненадейност, и запитва:

— Кога затворихте магазина в Лозана? Б. Райнов, НЛВ, 336. — А откъде изобщо знаехте, че ще мина оттук днес? Ние тръгнахме ненадейно.Ха!възкликна опълченецът. Ненадейността важи за час или два. Г. Стоев, ЦЗ, 162.

2. Остар. Изненада. Той угаждаше, че колкото по-скоро доближи до желаемия бряг, толкоз по-малко влазяше в областта на премеждията, опасностите и ненадейностите. Ив. Вазов, Съч. VI, 65-66. Аз я [французойката] заведох в казиното и, сред очарователното свирене на музиката, сложих я при Шакир-ефенди. За него това беше твърде угодна ненадейност. Св. Миларов, СЦТ, 57. От страна на опозицията Стоян Михайловски изтощаваше своя голям темперамент на вития в дълги, страстни и пълни с ненадейност сентенции, но те оставяха Събранието равнодушно. С. Радев, ССБ II, 414.

Списък на думите по буква