НЕНАКЪРНЍМ

НЕНАКЪРНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде накърнен, засегнат. Велик в живота, той [В. Левски] съхранява ненакърнимо своето величие и пред смъртта. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Засега конституцията бе ненакърнима и за да укрепи престижа си, той [князът] трябваше да търси други начини да овладее народа, като си създаде обаяние и популярност. В. Геновска, СГ, 83. Демократическата партия в града си имаше водач с отдавна утвърден авторитет и ненакърнимо влияние сред тия, които се наричаха демократи. Т. Харманджиев, КВ, 29.

Списък на думите по буква