НЕНАРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕНАРЕДЀН
НЕНАРЕДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е нареден, подреден; неподреден, безреден. Свършихме сватбите и великите пости и искам да ида на училище в града, но училищата още ненаредени, хайде пак по хората. М. Кънчев, В, 128.