НЕНАРУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАРУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде нарушен. Тук всичко се извършваше със спокоен, ненарушим ред, та дори падаше в очи малко нехайното и отпуснато държане на домакина. Д. Талев, ЖС, 175. Природата почиваше в своя ненарушим покой под песента на еднообразния речен шум. Ив. Вазов, Съч. ХV, 113-114. Поляните лъщяха в слънчев покой и еднообразният ек на реката придаваше на тишината нещо вечно и ненарушимо. Ем. Коралов, ДП, 60. Досега ний говоряхме се със съборни канони и с черковни правила, като приехме, че тези правила са неизменни и ненарушими. Ч, 1870, 106. Ненарушим закон.