НЕНАРУШИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАРУШЍМО. Нареч. от ненарушим; без да се нарушава. Нагонът да се поддържа животът е вроден ненарушимо у всекиго; същината му обаче остава за нас и за другите тайна. М. Арнаудов, Г, 178. Християнската черкова, като изпълнява свято и ненарушимо Христовата заповед .. непрестанно свършава богослужение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 4.