НЕНАСИТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАСЍТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Мъж, който не може да се насити на или от нещо, който е ненаситен. Иска ми се да получа още една усмивка. Ама че ненаситник, като да съм тръгнал не да разглеждам Хавана, а на лов за усмивки. М. Яворски, ЕСВ, 73. И морето да са изляйе на него, па нема да му стигне. Ненаситник. СбНУ ХХV, 29-30.