НЕНОРМАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНОРМА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отклонява от нормата, от общоприетия ред, правило, поведение и др. Но едно нещо е явно: подир грухването на вчерашното минало, всички проявления в областта на обществения и духовен живот дават понятие за нещо младенческо, зародишно, ненормално. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 46. През последните години в нашия литературен живот се очерта едно ненормално, нездраво явление — оттеглянето на литературната критика .. от предните позиции на литературния фронт. ЛФ, 1958, бр. 14, 1. Десното сърце е подложено на особено ненормални усилия, когато в белия дроб съществуват склерозни изменения едновременно с деформация на гръдния кош. Л. Томов и др., СВВМ, 5.

2. Който е с психически отклонения; побъркан, луд. Само учените мъже, които все още наблюдаваха Неси, бяха покрусени. Те единствени знаеха, че Неси не е ненормален, че по всички техни норми за поведение, изработени от разума и практиката, даже е свръхнормален. П. Вежинов, БГ, 204-205. Благодаря на господа лекарите-експерти, че не ме изкараха нито луд, нито маниак, нито някакъв ненормален тип, за какъвто ме взе пресата и общественото мнение. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Кукушанецът придружавал един ненормален човек, когото е трябвало да остави на лечение в пси‑

хиатрическата клиника. Г. Караславов, Избр. съч.IV, 26.