НЕОБВЪРЗАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБВЪ̀РЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необвързан. Има случаи на необвързаност с пусковите срокове, на продължителни ведомствени спорове и мудно решаване на въпросите. ОФ, 1963, бр. 5790, 1. Той се опитваше сега да заеме позиция на необвързаност и на благоразположение към всички страни. Т. Кюранов, АП, 52.