НЕОБИКНОВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБИКНОВЀНО нареч. 1. Не както обикновено, не както друг път, не както винаги; необичайно, нехарактерно, неприсъщо. Очите му се преместиха към облечения необикновено Кадир. Л. Александрова, ИЕЩ, 148. В това време бае Васил с талигата ни пристигна. Неговият Дорчо беше се посъвзел и необикновено някак си влачеше талигата из равното прашно шосе. Т. Влайков, РП I, 20. Най-после погледът му светна необикновено. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 49. Очите гледаха някак необикновено, не навън, а навътре в него. Й. Йовков, ПГ, 47.

2. В съчет. с прил. или нареч. Много, твърде много, във висока степен; извънредно, необичайно. Беше слънчев ден, необикновено топъл за този сезон, така че повечето хора ходеха още с шлифери и дори по костюми. Л. Дилов, ПБД, 30. Петнадесетгодишната Анушка, русичко и необикновено нежно момиче, седеше до дядо си също като не‑

го мълчаливо и някак усамотено. Д. Ангелов, ЖС, 28. Гласът му беше спокоен, равен, ала необикновено глух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. Само погледът, блестящ, необикновено светъл, хвърляше живот, енергия в уморената физиономия на тая жена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 54. Изглеждаше необикновено зле.