НЕОБИЧАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБИЧА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Който се различава от обикновеното, редовното, често срещаното; необикновен, особен, странен. Не бяха се скарали нито веднъж от двадесет и пет години и този необичаен факт бе известен на цялото село. И. Петров, МВ, 89. Някъде в селото процепиха въздуха необичайни звуци и след малко по улиците се понесе неразбрана груба гълчава. М. Яворски, ХП, 259. На седемгодишния Фридрих силно впечатление направил разказът на баща му, че на Луната и на другите планети може да има още по-интересни, необичайни форми на живот, съвсем различни от земните. К, 1963, кн. 2, 42. — Вземи ти восък и дръж го в ръката си далеко от огъня — твърд е и студен като камък. Ала щом доближиш восъка до топлина, разтапя се и чудни и необичайни видове приема. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Необичайно облекло. // Който се отклонява от обичайната, обикновената проява или състояние на нещо; необикновен. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която личеше треската на обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51. Необичайното държане на учителя, обаче, спира най-после вниманието на учениците и те постепенно се смиряват. Чудомир, Избр. пр, 244. Тя не забелязваше, че и Райна се откъсва от семейството. Необичайната затвореност, в която бе изпаднала напоследък единствената ѝ дъщеря, не ѝ правеше впечатление. Ем. Станев, ИК I и II, 435. Посрещна го една съвсем необичайна за неговия дом тишина. К. Петканов, ДЧ, 15.