НЕОБИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕО̀БИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не предизвиква, не буди чувство на обич към себе си. И с ум се борих аз — жена е, нека дом да свие, макар и с нео̀бичен мъж — нека челяд отгледа. П. Спасов, ГЛЗЗ, 24.