НЕОБЛЀЧЕН

НЕОБЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е без дрехи, без горна или друг вид дреха. — Ставай, напълни торбата ми с хляб! .. Милена трепна и побърза да стане от леглото. Необлечена, гологлава направи крачка, застана сред стаята. К. Петканов, Х, 43. И тук [по съседните улици] повечето от минувачите бяха войници, облечени или някои още необлечени във войнишко рухо. Д. Талев, С II, 138.

2. Който е лошо или неподходящо облечен. Намерих Димитра, съкрушен от работа, все тъй необлечен, недохранен, необръснат, както преди три години. СбАСЕП, 234. — Бе, че ти луда ли си, мари Еленко! Ами как ще ги срещнеш така необлечена?викаше на момата баба Хаджийка.Скоро иди се обличай. Ал. Константинов, Съч. I, 271. ● Облечен-необлечен. Разг. Косите побелели-непобелели, децата облечени-необлечени, изучени-неизучени — той не се отчайваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.

Списък на думите по буква