НЕОБОЗРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБОЗРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необгледен, необхватен, необятен, безпределен, безкраен, безконечен. Мъгляво и светло сияние заля необозримото море на узрелите ниви. Й. Йовков, Ж 1945, 259. Той гледаше, но той не виждаше ни пълния месец, тих, леящ сладка, спокойна светлина на необозримия небесен свод, .. ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. По необозримата лазурна морска повърхност трептяха безброй светлини, оглеждаше се в нея и самото слънце. Д. Талев, С II, 208. Необозрим свят.