НЕОБОРИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБОРЍМО. 1. Нареч. от необорим (в 1 знач.); по необорим начин, неопровержимо, безспорно, неоспоримо. Ние сме назначени от природата да действаме: от което следва необоримо, че действието тряба да бъде за нас една длъжност .. и едно удоволствие. Ч, 1871, кн. 23, 714. Всичките дела в живота ми показват необоримо, че аз вярвам в свободата си. Ч, 1871, кн. 18, 546.

2. Нареч. от необорим (във 2 знач.); непреодолимо. Щом останах сам, необоримо ме споходи изкушението да надникна в някоя черква, когато вътре няма никой. Ем. Станев, А, 32.