НЕОБОРЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необорим; неопровержимост, неоспоримост безспорност. Сам, сам трябва да си наредиш един допълнителен поминък, — завърши Младен, уверен в необоримостта на своите доводи. Т. Влайков, Съч. III, 169. Необоримост на фактите.