НЕОБОСНОВА̀Н

НЕОБОСНОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е достатъчно обоснован, аргументиран; неаргументиран, немотивиран. Мислено те укорих, че разсъжденията ти за младите са твърде тенденциозни, а обвиненията ти към тях — твърде необосновани. Й. Попов, СЛ, 152. Сюжетът, вместо строго да се подчини на идейно-тематичната основа, се превръща в самоцел. Нижат се изненади след изненади, рязки необосновани преходи от един момент към друг. Т, 1954, кн. 1, 22.

Списък на думите по буква