НЕОБРЪСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мъж — който е с поникнали косми по лицето, който не е обръснат, избръснат; неизбръснат, небръснат. Намерих Димитра, съкрушен от работа, все тъй необлечен, недохранен, необръснат, както преди три години. СбАСЕП, 234. // За лице — който е с поникнали косми; който не е обръснат, избръснат; неизбръснат, небръснат. Тя го целуваше като луда, целуваше го в устата, по необръснатите бузи, по брадата, която я боцкаше приятно. Г. Караславов, ОХ, 271. Едва сега Спасов забеляза, че зад Пандов и непознатия се беше изправил Константин Методиев с белезници на ръцете.. и бледо, необръснато лице. М. Марчевски, П, 293-294.

2. За брада — който е поникнал и не е обръснат; небръснат. — Най-после! — разтвори Надя ръце, спусна се и целуна Илия по бузата. Убоде я острата му, червеникава, необръсната четина. А. Гуляшки, МТС, 126.