НЕОБУЗДА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обуздан, усмирен, укротен. Достоуважаем е мъдрий, който, като ся въздържа чрез мъдростта си, освобождава ся най-лесно от стремлението на необуздаемите телесни похоти. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 93-94. Необуздаеми страсти.