НЕОБУЗДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБУЗДА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е обуздан, не е укротен, усмирен, ограничен в проявите си; неукротим, невъздържан, буен. — Ние се събрахме тук по заръка на поробения наш народ да решим ще ли понасяме повеке теглилата, които причиняват нам необузданите спахии и аги или да се вдигнем и избавим от това кучешко тегло. Д. Линков, ЗЗБ, 80. Да, който се докоснеше тогава до Гео Милев, не можеше да не почувствува огъня, излъчващ се от тази необуздана, воюваща, дразнеща и завладяваща личност. Т. Генов, ДОД, 55.

2. Който се движи, проявява с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неудържим, неукротим, буен. Биваха дни, когато Дунав ставаше неузнаваем — зъл, страшен — и необузданата му стихия посягаше да грабне и помете всичко, което хората с толкова труд бяха направили, за

да го покорят. С. Северняк, ОНК, 41.

3. Прен. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; несдържан, неусмирим, неудържим. И малко в душата му вземат връх тия необуздани желания, тази опожаряваща мъка за любов и за жена, която изпитва всеки самотник. Й. Йовков, ПК, 109. Обзет от някаква необуздана веселост, той безцеремонно, макар и незлобиво, започна да се шегува с нас. М. Кремен, РЯ, 615.