НЕОБУЗДАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБУЗДА̀НО. Нареч. от необуздан; невъздържано, неудържимо, буйно. Някой скочи няколко пъти ъврху гърдите на куция, сетне дълго го рита в слабините, по главата, мачкаше го, бъркаше навсякъде диво, необуздано, захласнат от някаква страшна, нечовешка ярост. К. Велков, СБ, 82. Понеже се спрях въз критиката, извикана от успеха на новата ми драма, критика пак необуздано яростна и злобна, както винаги, ще отговоря и на някои други нападки. Ив. Вазов, ПМЧ, 59-60.