НЕОБУСЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБУСЛОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е обусловен, мотивиран от нещо. Ако Симеон [от разказа "Буля"] е самотен и плах, причина за това са обществените условия .. Затова психологизмът на Черен не е обществено необусловен. Ив. Богданов, СП, 318. Веднага се хвърлят на очи основните задачи, които си е поставил художникът, .. да се организират в сложна .., сякаш взета направо от живота композиция десетина фигури, .. да се предаде играта на светлината в затворено пространство и прочее "проблеми", които, необусловени от задачите на съдържанието, водят до чист формализъм. Изк., 1950, кн. 3, 210.