НЕОБХВАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБХВА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необятен, необозрим, необгледен, безпределен, безкраен, безконечен. Дора Габе е чедо на Добруджанската равнина .. Дълбоко в паметта й са се врязали необхватните тежкокласни ниви, стадата на овчарите. А. Каралийчев, С, 264. И се мъча да доловя с детското си съзнание тая приказна, необяснима за мене обстановка. Представям си я в най-фантастични форми и размери: едно необхватно плато с ароматни треви и цветя, с пъстри пеперуди и пчели. П. Михайлов, МП, 96.

2. Разш. Който не може да бъде обхванат от мисълта, поради своята сложност, непроученост и под. Машините, колкото и да се умножаваха, още не можеха да свършат всичко сами. Трябваха си работни ръце, и то много — защото и работата беше голяма, необхватна, непозната. Ст. Даскалов, СЛ, 46. Знаеха [момчетата], предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му [на учителя] .. Да изслушат възторжените му думи за тези необхватни, покрити с мрак епохи от живота на човечеството, в които хората са направили най-важните си завоевания в овладяването на природата. П. Бобев, ГЮМ, 22.