НЕОБХОДИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБХОДЍМО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. и следв. изр. със съюз да. а) Означава, че е нужно, потребно нещо да стане, да се извърши, осъществи. Необходимо е да се учи, много да се учи, за да постъпиш после в авиационното училище. К, 1963, кн. 8, 5. Сега беше също тъй необходимо да се спрат ескадроните, които в инерцията на устрема си отиваха далеч. Й. Йовков, Разк. II, 225-226. Старобългарските текстове се четат трудно, особено от учениците, затова аз намерих за необходимо да преведа две от тях. БР, 1931, кн. 4-5, 150. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че някой има нужда, потребност от нещо. Необходимо ми е да замина за няколко дни в отпуска.

2. Остар. При прил. нужен, потребен. За усилване. А человек славянин да иска в този инак славянский град да изучи немский язик, необходимо потребен на един слушател в университета е туй му искание повече от дръзко. АНГ I, 139. Библиографията е необходимо нужна за историята на литературата. Ч, 1875, кн. 6, 267.