НЕОБЯТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОБЯ̀ТНО. Поет. Нареч. от необятен; необхватно, необозримо, безпределно, безкрайно. Тъмнината сливаше всички очертания на земята и над хаоса на мрака по-необятно се издигаше осветеното небе с малкото си звезди и с тънкия сърп на месеца. Й. Йовков, Разк. II, 67. Със нови проницателни очи / човекът разпозна деня отрано / .. / И сякаш друг простор и небосвод / се ширна необятно във душите. / Така проглеждаше един народ / на нелегалния боец с очите. Бл. Димитрова, Л, 121.