НЕОБЯ̀ТНОСТ

НЕОБЯ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от необятен; необхватност, необозримост, безкрайност. И понеже не виждахме нищо друго освен тях [чайките], свикнахме с дългото им кръжене, със самоотверженото им втурване в необятността на океана заедно с нас. Н. Антонов, ВОМ, 122. Човешкият свят, колкото и да бе опасен, започваше да изглежда светъл и желан пред строгата необятност на тия гори, която събаряше всяка представа за човешко величие. Ем. Станев, ИК III и IV, 530.

Списък на думите по буква