НЕОГРАНИЧЀН

НЕОГРАНИЧЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е ограничен от обстоятелства, закони, ред и под.; абсолютен, пълен, безусловен. Всеки знаеше, че младите хора гледаха не с едно, а с двете си очи към големите градове, притегляше ги градският живот, .. заведенията, неограничените възможности да си намерят добра работа, да изучат доходна професия, да печелят хубави пари. А. Гуляшки, ДМС, 19. Каравелов след големи настоявания склони да състави министерство, но при следните условия: 1) да му се дадат неограничени пълномощия; 2) съзаклятниците да се откажат от своята власт. С. Радев, ССБ II, 112. Начело на племето заставал племенен вожд. През време на война той имал неограничени права, а в мирно време бил ограничаван от съвета на старейшините на родовете. Ист. VII кл, 10. Дочо смяташе, че кмета не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. III, 111. Неограничена власт. Неограничена свобода.

Неограничена монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и абсолютна; абсолютна монархия, самодържавие.

Списък на думите по буква