НЕОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОДЍМ м. Химически елемент Nd от групата на лантанидите — жълтеникавобял метал, който се използува за сплави, оптически стъкла, в електрониката и др. За такива обработки най-често се използуват лазери, в които работното вещество е рубинов кристал или стъкло с примеси от неодим поради факта, че при тях е получена най-висока мощност на излъчването. К, 1970, кн. 7, 8.

— От гр. νέος 'нов' + δίδυμος 'близнак'.