НЕОДУШЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОДУШЕВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се отнася до живата природа (живи същества, животни, човек). Актрисата персонифицираше всичко и неодушевеният предмет оживяваше в ръцете ѝ. Тя търсеше "идеята" му и на тази идея трябваше да се даде живот. Ст. Грудев, АБ, 154.

2. Грам. Който се отнася до неодушевеност (във 2 знач.). Предметите се делят .. на две големи групи: одушевени и неодушевени .. различаваме имена на одушевени предмети и имена на неодушевени предмети — дъска, прозорец, планина, власт, дърво, цвете, липа. БГ, 61.