НЕОЖЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОЖЀНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е встъпил в брак; неженен. Когато Иван беше още млад и неоженен, то накарваше сичкият свят да хвали неговия ум и да са кланя пред неговата храброст. Л. Каравелов, Съч. V, 11-12. Ка рече Тинка: "Глава ма боли, / глава ма боли, та ще да умра, / та ще да умра млада-зелена, / млада-зелена, мамо, непогодена, / непогодена, мамо, неоженена!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 90.