НЕОКАСТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОКА̀СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е окастрен, одялан; неодялан. За щастие Карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Икономов го привърза на-две, на-три, понеже нямаше и гвоздеи да го заковем. З. Стоянов, ЗБВ II, 14. Неокастрен прът. ● Обр. Види са, че г. Бончев е обръщал твърде малко внимание на това, и затуй езикът му е излязъл необработен, неокастрен и пълен с русизми. Хр. Ботев, Зн, 343.