НЕОКАЧЕСТВИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОКАЧЕСТВЍМО. Нареч. от неокачествим. В съчет. с прил. или нареч. за отрицателно качество или проява. Означава много висока степен в проявата на качеството или състоянието, изразено с прилагателното или наречието, към което се отнася; извънредно, изключително, неимоверно, невероятно, неизразимо, неизказано, неописуемо. — Слуховете са празна дрънканица и нямат нищо общо с авторите на тия писма .. — Но нали ние постигнахме споразумение .. Това е неокачествимо долно, господа! Аз проявих отстъпчивост по ваше настояване. Ем. Станев, ИК I и II, 425.