НЕОКОПЍТЕН

НЕОКОПЍТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е окопитил, който не се е съвзел от уплаха, силна изненада и под. Той не викаше, не тръшкаше, не биеше никого .., но беше груб и от лицето му изчезна всичката доброта, която го правеше тъй хубав и благ. Още неокопитен от ужаса на тая страшна картина, аз видях на другия ден баща си още по-пиян. Д. Немиров, БКМ, 29. Той шари с поглед из горницата .. Като че ли глъчката и светлината са го събудили посред съня и той се пита неокопитен още, кой е той самият. Ст. Загорчинов, ДП, 463.

Списък на думите по буква