НЕОКОСЀН

НЕОКОСЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е окосен; некосен. В неокосената ливада с високата узряла и изкласила трева, която ветрецът леко поклащаше, засвириха първите щурци, тънко и чисто, като че някой дръпна някакви струнки. Ем. Коралов, ДП, 143. Поляните неокосени, а дърветата растат в безредие. Г. Белев, КВА, 210. Гробищата бяха потънали в трева, неокосена още от лятото. К. Калчев, ДНГ, 143.

Списък на думите по буква