НЕОПИСУ̀ЕМ

НЕОПИСУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се опише с думи поради изключителните си качества. С голямо съжаление всички напускат тази хубава местност и неописуемата гледка пред тях. БД, 1909, бр. 21, 2. Той [Захари] не довършва разсъжденията си и млъква, почервенял до уши, смутен. Виктор проследява погледа му и също почервенява: към тях приближава едно разкошно създание, една фея. Руса, стройна, неописуема. Др. Асенов, ТК, 45. Осъдените на смърт чрез разстрел знаеха за какви "справки" ги викат и тръгваха, като се прощаваха със своите другари. Това бяха страшни и неописуеми часове. Г. Караславов, Т, 84. Неописуема красота.

2. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, с голяма сила; изключителен, неимоверен, невероятен, неизразим. Поетът тъгува за морето. И, когато отново идва при него, обзема го неописуем възторг. БР, кн. 7, 224. Стоя си аз сред моята собствена градина, само къщата липсва .. Обхваща ме неописуем, лудешки страх. Косата ми настръхва, зъбите ми затракват. Св. Минков, Избр. пр, 461. Ленко изтръпна .. И жал, дълбока, неизразима, неописуема жал сграбчи и като че смачка сърцето му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 382. Чакаше!... Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271.

Списък на думите по буква