НЕОПИТОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПИТОМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е опитомен; див. Докато е малък, еленът лесно се опитомява .. И неопитомените млади лесно се сближават с човека и стават доверчиви. П. Петков, СП, 53. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хванати с ласо от стадото им, навикнали на свобода, диви. Й. Йовков, АМГ, 52.