НЕОПРАВДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРАВДА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма разумно основание и не може да се оправдае, извини; неоснователен. Не е време да дразним благородници и народ с едно ненужно и неоправдано насилие. Й. Вълчев, СКН, 519-520. Да изсипем целия свой свещен гняв върху неоправданите, престъпните разрушения: мътната отрова в нашите реки, ядовития дим,.., раковите мъртвини на отпадъците. В. Андреев, Р, 161. И с какво може да се обясни тая непримирима и неоправдана ненавист против българското духовенство. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 84. Налице е тенденцията да се представи Левски като изпълнител на чужди замисли, .. Тази тенденция, както и обратната — да се подценява ролята на Каравелов в създаването на Централния комитет — е неоправдана. Ив. Унджиев, ВЛ, 143. Неоправдано отсъствие. // За усилия, средства и под. — който е вложен, изразходван без разумно основание, без необходимост. За този обект се хвърлиха неоправдани сили и средства.

2. Стесн. За разход — за който не може да се представи убедителен документ. Г. Д. Христов като секретар изтеглювал суми по разни платежни заповеди и когато са оставали неоправдани суми, той ги внасял на възстановление кредита. Бълг., 1902, бр. 455, 2. На четиридесет и девета страница от папката с червен молив бе подчертан един с нищо неоправдан разход от седемдесет и пет хиляди валутни лева. Й. Попов, ИЖП, 50.