НЕОПРОВЕРГАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРОВЕРГА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неопровержим. Той [Р. Жинзифов] и не е щадил ни труд, ни имот за доброто и за преуспяванието на народната цел. А за свидетелство неопровергаемо може да ни послужи при другите и това, дето,.., той не може да се обогати, както други негови другари. К. Шапкарев, МЖБМ, 51. Когато общите лица, онези, които управляват народните работи, са низки и базхарактерни человечета, това е неопровергаемо доказателство за ниското положение, в което онзи народ ся намерва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 44.