НЕОПРОВЕРЖЍМО нареч. По неопровержим начин, без да може да се опровергае; безспорно, неоспоримо, необоримо. Какво биха казали те, тези засегнати лица? Истината? Та нали истината е насочена срещу самите тях?! Нали престъпленията им са неопровержимо доказани... Ст. Марков, ДБ, 298.