НЕОРГАНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОРГАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не принадлежи на животинския или растителния свят и е лишен от живот; нежив. Мъртвата природа увлича. По-право — нежива. Но защо "мъртва" или "нежива"? Нима тя няма свой, особен "живот"? За да се усети "животът" на неорганичната материя, е необходима и фантазия, и любов към неорганичния свят, и познаване на този свят. Б. Ангелов, ЗМ, 6. Органичните прашинки [на праха] са по-малко от неорганичните и представляват частички от мъртви организми и растения, бактерии, спори и инфузории. О, 1971, бр. 2, 7. Биосферата не е просто животът или част от Земята, където е разпространен животът, а единство на живи организми с неорганична среда. Биол., 61. Неорганична природа.

2. Хим. За вещество, съединение — който не съдържа въглерод. И въпреки това растенията не могат да го [азота] .. използват, а го вземат от почвата чрез корените си, и то само във форма на неорганични соли. К, 1963, кн. 3, 10. Много от тях [въглеродните съединения] .. се намират в растителните и животинските организми и в миналото се получаваха единствено от тях. Това даде основание те да бъдат наречени органични вещества. Всички останали вещества които образуват неживата природа, са неорганични или минерални. Хим. VIII кл, 1965, 76.

◊ Неорганична химия. Хим. Наука за химическите елементи и съединения ( с изключение на съединенията на въглерода — обект на органичната химия), която изследва връзката помежду им, техните свойства и зависимостта на свойствата от състава и структурата им.