НЕОРЕАЛЍЗЪМ

НЕОРЕАЛЍЗЪМ1, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо направление в англо-американската философия през ХХ век, според което (за разлика от материалистичната теория на отражението) съдържанието на познанието се отъждествява с обекта от действителността, обикновено разглеждан като логическа конструкция от сетивни данни.

НЕОРЕАЛЍЗЪМ

НЕОРЕАЛЍЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Реалистично направление в италианското кино от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век, свързано с антифашистката борба, с интереса към обикновения човек, към неговите социални проблеми и с нова стилистика. Подемът на отделните национални кинематографии е свързан с тяхното насочване към теми, родени от съвремеността: шедьоврите на съветското кино от 30-те години ..; буйният и властен разцвет на италианския неореализъм от следвоенния период. НК, 1958, бр. 13, 1. Неговият [на Р. Роселини] филм "Рим открит град",.., е забележително произведение на италианския неореализъм. ВН, 1961, бр. 2953, 4. След края на Втората световна война водещо място в италианското кино има неореализмът. А, 1978, кн. 37, 138.

2. Литер. Реалистично и хуманистично литературно направление в Италия след Втората световна война, възникнало като реакция на "артистичната проза" и на "херметическата поезия" от времето на фашизма, за което е характерно обективното представяне на действителността и социалните ѝ проблеми.

Списък на думите по буква