НЕОРИГИНАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОРИГИНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. За произведение на изкуството или документ — който не е първообраз, първоначален вариант, не е продукт на истинския автор, а е копие, фалшификат или препис. Неоригинална картина. Неоригинални документи.

2. Който не се отличава с неповторимост, а е заимствуван, резултат е на чуждо влияние, направен е по подражание. Може впрочем да се отбележи, че религиозната догма за изпълването на пространството от Бог било неоригинална измислица на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 154-155. С тоя характер на Вазовите стихотворни произведения ние имаме на омисъл да се занимаем

в особен етюд, а сега споменаваме само мимоходом,.., че повечето хубави негови лирични произведения са неоригинални. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346-347. Неоригинална идея. // За литература — който е в превод; преводен. Известно е, че през своя "Златен век" България е имала литература. Обаче тя е била предимно църковна, официална и в по-голямата си част неоригинална. Б. Шивачев, Съч. I, 95.

3. Който няма свой собствен облик, своеобразие, самобитност и не се отличава значително от другите; несамобитен. Дори и нашата литература страда и бледнее поради същата липса на самостойни личности, .. И затова тя е в по-голямата си част безлична, безразлична, неоригинална. Р, 1927, бр. 252, 1.

4. Разг. Който не е интересен, своеобразен, необикновен, не прави впечатление с нищо особено. Струваше му се, че всяка негова дума, казана пред тази жена, е неоригинална и досадна. Г. Караславов, Т, 7. Неоригинална личност. Неоригинално облекло.