НЕОРОМАНТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОРОМАНТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Литер. Направление в изкуството и литературата от края на ХIХ и началото на ХХ век, което показва известни прилики с романтизма и което възниква като реакция на натурализма, на песимизма и безверието на декадентството. Модернизмът във всичките негови школи и направления — като се почне от символизма, през неоромантизма, импресионизма, експресионизма, имажинизма, та до футуризма, претендираше да бъде светоглед, творческа идеология и в това отношение именно не бе приет от нашата общественост. Ив. Богданов, СП, 20. // Литер. Една от съставящите модернизма идейни и стилови тенденции, взаимодействуваща както с реалистичните, така и с декадентските направления, на практика необособила се в самостоятелно, еднородно течение, представителите на която са най-различни писатели, понякога с противоположни обществено-политически възгледи.

2. Муз. Късният период на романтизма, който включва творчеството на Лист, Вагнер и др.