НЕОСВЕТЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСВЕТЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неосветен¹. В църквата няма никой,.. Няколкото светци пред олтара, неосветлени от кандило, гледат скръбно с безжизнените си очи. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. В положение А Луната е между Слънцето и Земята, тогава към Земята е обърната неосветлената, тъмната ѝ половина, Луната изобщо не е видима. Астр. ХI кл, 1964, 51. Слънцето осветлява само половината от Земята, а другата ѝ половина остая неосветлена, защото Земята е валчеста като кълбо. Й. Груев, Лет., 1872, 120.