НЕОСЕЗАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСЕЗА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се възприеме с осезанието. Детето бе изпаднало в безсъзнание .. Пулсът му бе почти неосезаем. Д. Димов, Т, 636. Той живееше и постъпваше тъй, че неговото присъствие почти не се забелязваше, сякаш бе станал безплътен и неосезаем. Й. Йовков, Разк. II, 79. Така, от първи още ден, всеки час, всеки миг и навсякъде, неосезаем като въздуха и като него въздесъщ, моят роден град присъствува в съществуванието ми. К. Константинов, ППГ, 12. Какво означават новите хипотези за съществуването на антиматерия, на противовещество, натрупано някъде в пространството, "в дъното на безкрайността"? Всичко това е неосезаемо и невъзприемливо за обикновеното човешко съзнание. Н. Стефанова, ОС, 12.