НЕОСНОВАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСНОВА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неоснователен; необоснованост. Твърде често сме принудени да слушаме, че тие [математическите] истини са съвсем недостъпни за женския ум. Щом вие влезете в тие школи и щом са опознаете с тяхното преподавание, то тутакси ще да са убедите в неоснователността на гореказаното мнение." Знан., 1875, бр. 19, 300.