НЕОСПОРЍМО

НЕОСПОРЍМО нареч. 1. По неоспорим начин, без да може да се оспори; безспорно, неопровержимо. За подкрепа на своето схващане Кропоткин изрежда в своята книга много и добре подбрани примери, които сочат неоспоримо, че съперничеството не е правило в животинския мир, нито в човечеството. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 313. Вулгарис побърза да каже: — От Хемус до Дунава — това вече са неоспоримо български земи... Някога те наистина са били гръцки, но с течение на историята, разбира се, са се обособили като българско поселение. Ст. Дичев, ЗС I, 314.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се възприема като абсолютно вярно, без оспорване. Както е неоспоримо, че изобщо в езика е отразен народният живот, тъй неоспоримо е, че езикът на писателя е израз на негова душевен живот. П. П. Славейков, Събр. съч.VI (2), 139. Неоспоримо е, че и нашата книжевност дълженствува началото си на духовенството. Ч, 1871, бр. 11, 327. Неоспоримо е, какво всякой иска и желае да бъде на тоя свят честит и да живее благополучно. Ч, 1871, бр. 9, 129.

Списък на думите по буква